11 abr 2015, 19:46

Поклон, приятелю 

  Poesía
1048 0 0
В памет на Иво Николчев
Той не пееше само, той дишаше ноти.
Той вдиша мечти и остана без дъх.
Всеки ден ходеше до Голгота,
без да знае, че тя е връх...
Той обичаше силно и нея,
мойта България и негова сянка...
Сега сред звездите, вече се рее
без да загуби свойта осанка.
Чувам го как на Бог пропява,
после със ангели сладкоглася.
Със звездичките се задява, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??