11 апр. 2015 г., 19:46

Поклон, приятелю 

  Поэзия
938 0 0

В памет на Иво Николчев


Той не пееше само, той дишаше ноти.
Той вдиша мечти и остана без дъх.
Всеки ден ходеше до Голгота,
без да знае, че тя е връх...


Той обичаше силно и нея,
мойта България и негова сянка...
Сега сред звездите, вече се рее
без да загуби свойта осанка.


Чувам го как на Бог пропява,
после със ангели сладкоглася.
Със звездичките се задява,
красиво, нежно,но не и опасен...


Това е, друже, пътят неясен,
Ние в калта шляпаме още.
Дано за теб е път многогласен,
в съня ми, припявай и още, и още...


Нека Слънцето дето е твое,
да свети по новия път и нека,
няма проблеми и няма завои.
Духът остава и след Човека.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??