Към далечните простори,
всеки със ракети "пори",
но да стигне небесата,
е по сили на душата.
Без двигатели и пощи,
от нетленните ни мощи,
щом теглото се лишава,
мигновено извисява.
Може би за да летим,
пречи ни, че все ламтим,
раждаме се голи, боси,
после как една душа да носи?
© Рот Кив Todos los derechos reservados
Поздравявам те.