6 jun 2010, 21:33

Полет

  Poesía
909 0 0

Летя над улиците къпани

на моя неумиращ град

и сред облаците разпокъсани

оставям болката назад.

И някъде безкрай далеч скръбта

скрива се ужасно чужда,

стаена плахо във кръвта,

радост в мене се събужда.

Пред мене празнично блестят

хълмовете на Монтана

и във самия въздух днес струят

мечти, от слънцето огряни.

И аз летя над улиците къпани,

както винаги съм го желал -

възкръсват миговете скътани,

които в мене съм  таял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...