Полет
911
0
0
Летя над улиците къпани
на моя неумиращ град
и сред облаците разпокъсани
оставям болката назад.
И някъде безкрай далеч скръбта
скрива се ужасно чужда,
стаена плахо във кръвта,
радост в мене се събужда.
Пред мене празнично блестят
хълмовете на Монтана
и във самия въздух днес струят
мечти, от слънцето огряни.
И аз летя над улиците къпани,
както винаги съм го желал -
възкръсват миговете скътани,
които в мене съм таял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Борисов Все права защищены
