Полет

24 jun 2010, 21:58

Poesía

494 0 1

Политам и до теб се приземявам,

а ти стоиш на твърдата земя,

отказваш да признаеш, че оставам

за тебе най-прекрасната жена.

Отлитам... И отново те оставям.

Самотна съм. И ти си също сам.

Защо не ме прегърнеш най-накрая,

така типично, както във роман.

И в своя полет днес ще продължавам

да търся теб във въздух и земя,

и всеки път до теб ще се снишавам,

с надежда да те имам в следващ час.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vealokin (Венцислав Захариев)

2010-06-24T23:16:09+03:00

Много е тъжно, за да получиш следствията трябва да събереш причините - те са свързани! Понякога любовта просто не се случва.