24 jun 2010, 21:58

Полет

  Poesía
731 0 1

Политам и до теб се приземявам,

а ти стоиш на твърдата земя,

отказваш да признаеш, че оставам

 за тебе най-прекрасната жена.

 

Отлитам... И отново те оставям.

Самотна съм. И ти си също сам.

Защо не ме прегърнеш най-накрая,

така типично, както във роман.

 

 

И в своя полет днес ще продължавам

да търся теб във въздух и земя,

и всеки път до теб ще се снишавам,

с надежда да те имам в следващ час.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Калъчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е тъжно, за да получиш следствията трябва да събереш причините - те са свързани! Понякога любовта просто не се случва.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...