Политам и до теб се приземявам,
а ти стоиш на твърдата земя,
отказваш да признаеш, че оставам
за тебе най-прекрасната жена.
Отлитам... И отново те оставям.
Самотна съм. И ти си също сам.
Защо не ме прегърнеш най-накрая,
така типично, както във роман.
И в своя полет днес ще продължавам
да търся теб във въздух и земя,
и всеки път до теб ще се снишавам,
с надежда да те имам в следващ час.