7 ene 2010, 16:22  

Полет в сбъднато небе

  Poesía
1.6K 0 28

 

 

 

Щом  повярваш,

че всеки сам избира

и режисира съдбата си,

че не е важно как,

а дали си разбрал

смисъла да откриеш

собственото си "аз",

в стръкчето житен клас,

в дните, които си живял,

без приятел да си предал,

и осъзнаеш истината,

че тъжната философия

на живота, според която

човек винаги е сам,

а всички около него

са само статисти,

е просто една метафора

на нежеланието да

да видиш доброто

и  се пребориш със злото,

щом осъзнаеш всичко това

ще оставиш след теб следа

и ще бъдеш себе си.

Когато  повярваш

истински в новия ден

и обърнеш   гръб

на горчивото вчера

знай, че утре друга съдба,

от светлото в теб родена,

ще ти се усмихне изгревно
с влюбени, искрени очи
и в сърцето ти отново

слънце ще се роди.

Щом повярваш,

че животът е усилие,

което винаги си струва,

то тогава  бялата лястовица,

от бялата приказна градина,

на белите ти мечти,

ще оживее и ще полети
волно на песенни криле
в куршумено небе,
облаците злокобни
ще прогони надалече 
и букет от  сбъдване

ще краси дните ти вече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...