7 ene 2010, 16:22  

Полет в сбъднато небе

  Poesía
1.6K 0 28

 

 

 

Щом  повярваш,

че всеки сам избира

и режисира съдбата си,

че не е важно как,

а дали си разбрал

смисъла да откриеш

собственото си "аз",

в стръкчето житен клас,

в дните, които си живял,

без приятел да си предал,

и осъзнаеш истината,

че тъжната философия

на живота, според която

човек винаги е сам,

а всички около него

са само статисти,

е просто една метафора

на нежеланието да

да видиш доброто

и  се пребориш със злото,

щом осъзнаеш всичко това

ще оставиш след теб следа

и ще бъдеш себе си.

Когато  повярваш

истински в новия ден

и обърнеш   гръб

на горчивото вчера

знай, че утре друга съдба,

от светлото в теб родена,

ще ти се усмихне изгревно
с влюбени, искрени очи
и в сърцето ти отново

слънце ще се роди.

Щом повярваш,

че животът е усилие,

което винаги си струва,

то тогава  бялата лястовица,

от бялата приказна градина,

на белите ти мечти,

ще оживее и ще полети
волно на песенни криле
в куршумено небе,
облаците злокобни
ще прогони надалече 
и букет от  сбъдване

ще краси дните ти вече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...