Птиците са на ята... и бягат

сякаш ги гони Дявол не зимата

Момичетата се учат да пекат мъфини
Бирата не е нужна
Защото пот не се стича 
между гърдите на красавицата от бара

Полета от мъртви слънчогледи
разплакват деца и поетите

Морето е много сърдито
на русалската със сухи коси
Тя няма пясък под ноктите
И по кожата солени следи 
Хълмовете жълтеят
А морето самоубива вълни
в брегове-самотници
Пеейки песни-забравени
За самодиви и разбойници

По пътя към София слънчогледите разказват истории за минало лято (но само на поети и пътешественици)

Старците - затворили бурканите
Нацепили дървата
Жалеят по младини и децата си
Както девойка жали невинността и любимия 

Слънчогледите умират за да узреят смокините

През Септември 
Най-лични са неделите
Девойките със смокини по брадичките

Мъжете с пакост в погледа
Цигарите - изгарящи по миналото
(И есента в канелени пръчици)

Слънчогледите са вече прежалени

Натали П.