8 oct 2012, 10:34

Политик съм

1.2K 0 10

В началото си бях от БеКаПе

и с мощен глас громях капитализма.

Там, в бъдещето гледах – все напред,

но бате Горби гадно го хариза.

                                              

А после станах смело демократ

и вдигах двата пръста до премала.

Но май, че не разбрах кое и как

прекара ме за постче на финала.

 

- Така ли?- рекох. Станах и царист.

- Царю честити, Ваш покорен граф съм.

Ще гледам честно Вашите гори,

пък, ха дано за шефче да сколасам.

 

Не ме огря, затуй комита бях,

по мѝтингите бях със черно яке.

Не знаех милост и не знаех грях:

- Напред, момчета! Смело към… „Атака”!

 

И с други бях, но те пък – жив майтап,

предадоха се бързо. Не така, бе!

Сега очаквам Батковия знак

и паля свещ за ценното Му здраве!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илко Карайчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми е трудно да си те представя в ролята на политик Сигурен ли си, че умееш да лъжеш достатъчно?
  • Чудесно чувство за хумор и убийствена ирония към службогонците, въртящи се като ветропоказател към всяка нова, обещаваща изгода политическа формациял Поздравления за стиха!
  • Μного готино е! А римата "граф съм" -- "сколасам" е един път.
  • усмихна ме, приятелю...
    с топла усмивка и за теб..
  • Понеже съм напълно себеичен
    за туй навярно съм аполитичен
    и политическия лайф двуличен
    напълно ми е безразличен -
    като придатък безполезен и вторичен
    на социума риторичен...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...