В началото си бях от БеКаПе
и с мощен глас громях капитализма.
Там, в бъдещето гледах – все напред,
но бате Горби гадно го хариза.
А после станах смело демократ
и вдигах двата пръста до премала.
Но май, че не разбрах кое и как
прекара ме за постче на финала.
- Така ли?- рекох. Станах и царист.
- Царю честити, Ваш покорен граф съм.
Ще гледам честно Вашите гори,
пък, ха дано за шефче да сколасам.
Не ме огря, затуй комита бях,
по мѝтингите бях със черно яке.
Не знаех милост и не знаех грях:
- Напред, момчета! Смело към… „Атака”!
И с други бях, но те пък – жив майтап,
предадоха се бързо. Не така, бе!
Сега очаквам Батковия знак
и паля свещ за ценното Му здраве!
© Илко Карайчев Всички права запазени