5 nov 2024, 7:52

Половин живот

  Poesía
373 1 0

Живея аз без теб половин живот,
девет безсмислени години,
скръбта ми така и не отмина,
плачът никога не ми стига,
а споменът се затрива, 
с всяка изминала година.
Мислех си да те забравя,
в миналото да те оставя,
но духът ти в мен още стои,
трагично е и него краят да го сполети.
Живея аз без теб половин живот,
а все още те мисля,
как радостно посрещаше ме на дворната врата,
как гръмко се усещаше твоята доброта,
ах, колко бе хубаво,
колко искам да съм там,
ала самичка скитам
в този омагьосан кръг.
Аз пораснах, дядо,
промених се драстично, бързо,
дали си горд с мен,
дали ме мислиш за добър човек,
никога няма да зная,
налага ми се като голяма пак само да мечтая.
Чакаш ме, нали?
И аз на бялата порта да пристигна, 
тогава, когато мога да те стигна,
ръцете си да обгърна
и да те прегърна.
Липсваш ми, дядо,
макар и да живея аз без теб половин живот,
ти си моят сън,
моята радост,
красота,
любов
и пълнота...
Обичам те, както и преди,
и ще продължа - днес, утре, винаги,
и някой ден ще сме заедно завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Компанска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...