Годините течаха ден след ден -
със върхове и пропасти дълбоки,
това, което дишаше вав мен,
се пръскаше на хиляди посоки.
Не знаех кой път ще ме води -
подмамваха ме слънчеви лъчи,
където и сърцето ми да броди,
пак се връща при твоите очи.
Когато и с цветята да играех,
където и да дирех своя брод,
аз някаде във себе си мечтаех,
да дишам пак от твоя кислород.
В които и морета да пътувах,
не се почувствах зле за миг дори,
защтото много пъти аз преплувах
вълничките на твоите коси.
Разбрах, че моята съдба
е чиста обич да ти давам,
да търся щастие зад реалността,
до болка да те обожавам!
Не знам какво научих от това,
но щом поток от обич в мен потече,
опитах се слънчев лъч да ти даря,
но ти от тях си имаш много вече!
Не знам с какво ти бих бил полезен,
но всичкото моето имам, знам,
че даже тази близост да изчезне,
аз пак за теб ще го раздам.
Половина от сърцето си откъснах,
и то не спря година след година,
и пак по твоя обарз пръснах,
половината от своята половина!
Сега разбрах, че винаги ще тръпне
ръката ми в ръчичките любими,
докосвайки ги нежно, ще им шепне:       
"Обичам те и моля те, прости ми!"