Годините течаха ден след ден -
със върхове и пропасти дълбоки,
това, което дишаше вав мен,
се пръскаше на хиляди посоки.
Не знаех кой път ще ме води -
подмамваха ме слънчеви лъчи,
където и сърцето ми да броди,
пак се връща при твоите очи.
Когато и с цветята да играех,
където и да дирех своя брод,
аз някаде във себе си мечтаех,
да дишам пак от твоя кислород. ...