Половинката ми
Нощта е така тиха.
Дълбока е морската шир.
Всичко е като от друг свят.
Мечтая за теб, за нас.
Не те познавам -
лице, очи,
усмивка, глас...
Но мечтая да си до мен сега.
Морето става океан,
градинката - необятно поле,
хълмчето - планина,
снежинката - лавина.
Чувствам, че си някъде там.
Появиш ли се, ще те позная -
по очите, по гласа,
по бунтуващото се в мен сърце.
Всяко усещане и чувство
ще е стократно по-силно
от всички досега, защото
ще е истинско.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© София Русева Todos los derechos reservados
