11 jun 2007, 23:14

Полу... 

  Poesía
673 0 14

Не мога да те видя в мрака!
Сред толкоз схлупени слънца...

Мъглите сеят тъжна влага
в прокудената ми душа.

Изсипват сиви полусенки
в очите, плувнали в сълзи...

И гонят ме... безмълвни сцени
от минали горчивини!

Дъждовен студ се прекатурва
през моя премалял куплет!

Съдбата е цинична к.........ва!!!

Сребро от станиол във СМЕТ!

А ИСТИНАТА многолика
е всъщност винаги ЕДНА!

И все щадена е и крита...
Превърната в ПОЛУЛЪЖА!

НАДЕЖДА винаги ще има...
За да живееме напук.

Надеждата не се проклина!
............................................
Надеждата държи ни ТУК!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??