Полу...
Не мога да те видя в мрака!
Сред толкоз схлупени слънца...
Мъглите сеят тъжна влага
в прокудената ми душа.
Изсипват сиви полусенки
в очите, плувнали в сълзи...
И гонят ме... безмълвни сцени
от минали горчивини!
Дъждовен студ се прекатурва
през моя премалял куплет!
Съдбата е цинична к.........ва!!!
Сребро от станиол във СМЕТ!
А ИСТИНАТА многолика
е всъщност винаги ЕДНА!
И все щадена е и крита...
Превърната в ПОЛУЛЪЖА!
НАДЕЖДА винаги ще има...
За да живееме напук.
Надеждата не се проклина!
............................................
Надеждата държи ни ТУК!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
