3 jun 2007, 16:46

Полунощ " 18+ " 

  Poesía
753 0 5

   Къде отидоха невинните очи,
питаш се ти...
   Защо искрят по-силно от преди?!
  
     Погледни ме
 и няма да те заболи,
       завинаги
    и никога повече с мен,
       бъди ти тази нощ!

      Погледни в огледалото:
 аз и ти - две пречупени души.
       Не се страхувай,
  тази вечер това си ти,
      истинска и непринудена,
    открита и толкова моя.
 
      Маската свали
   и на първичното се остави,
    разума загърби,
   нека сърцето ти изгори,
  утре отново за да се роди,
          от пепелта на бушувалия пожар...
      
        Тик-так,
   опиянени секундите се бавят...   
    
  И настъпи полунощ...
  Облакът дим се издигна
   с първите слънчеви лъчи,
    а ти легни и почини,
  но преди това ме извини:
   оттук нататък всеки сам с маската си ще продължи!


27.5.2007

© Веселин В Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • desunka, няма нищо по - истинско от живота .. повярвай - изкуството е само отражение =)
  • "...но преди това ме извини:
    оттук нататък всеки сам с маската си ще продължи!"
    Колко истинско.... (h)
  • "..oпиянени секундите се бавят.."
    Поздравления !
  • Не се страхувай,
    тази вечер това си ти,
    истинска и непринудена,
    открита и толкова моя.
    Хубаво е!
  • "Всеки сам с маската си ..." Добре казано!
Propuestas
: ??:??