Полунощ " 18+ "
Къде отидоха невинните очи,
питаш се ти...
Защо искрят по-силно от преди?!
Погледни ме
и няма да те заболи,
завинаги
и никога повече с мен,
бъди ти тази нощ!
Погледни в огледалото:
аз и ти - две пречупени души.
Не се страхувай,
тази вечер това си ти,
истинска и непринудена,
открита и толкова моя.
Маската свали
и на първичното се остави,
разума загърби,
нека сърцето ти изгори,
утре отново за да се роди,
от пепелта на бушувалия пожар...
Тик-так,
опиянени секундите се бавят...
И настъпи полунощ...
Облакът дим се издигна
с първите слънчеви лъчи,
а ти легни и почини,
но преди това ме извини:
оттук нататък всеки сам с маската си ще продължи!
27.5.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
