Зной във въздуха увисва,
птици в сенките се крият,
а до мен достига полъх
и от него цялата потръпвам -
не е вятър,
коприна
сякаш ме обръща,
всичко в мен притихва,
в унес музика дочувам -
звездите ли ми пращат песен
или едва
едва
ме галиш
с мисълта си
и ме караш копнежно
да настръхвам...
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados