Помниш ли деня
преди утре –
не на прага на зората,
нито в облачното гнездо на светкавицата;
под маха на совата,
разрязала мрака с жълтото на окото си,
отвъд летаргията на граничната черта,
раздробила мига на късчета огледалност;
под сянката на изцъклена луна
в забравената просека на недоживяното?
Помниш ли оттатък егоцентризма
в соловото изпълнение
на музиката на случайността?
Без грим е някак си нащърбено,
но нека не препъваме
мимическото присъствие на времето.
И отразена светлината пак искри,
когато помним
без носталгично предъвкване.