Oct 14, 2016, 1:49 PM

Помниш ли

  Poetry
401 0 0

Помниш ли деня
преди утре –
не на прага на зората,
нито в облачното гнездо на светкавицата;
под маха на совата,
разрязала мрака с жълтото на окото си,
отвъд летаргията на граничната черта,
раздробила мига на късчета огледалност;
под сянката на изцъклена луна
в забравената просека на недоживяното?
Помниш ли оттатък егоцентризма
в соловото изпълнение
на музиката на случайността?
Без грим е някак си нащърбено,
но нека не препъваме
мимическото присъствие на времето.
И отразена светлината пак искри,
когато помним
без носталгично предъвкване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...