12 dic 2020, 9:06

Помниш ли

630 0 0

Помниш ли
 

Посрещай зората с мисъл за мен,
там съм писала много копнежи - 
от розов блясък сбиран нощес - 
кацат ми думи по устните нежно. 

 

Заспивай по залези с мисъл за мен - 
там наричам всяка звезда
ниско да слезе. Да те приспива
в завивките на обичта.

 

Там всичко е истинско, дори и за миг.
Ще ме обичаш в нощния сън, 
да съм постеля от звездния пик.
Като тях - по - светла, да съм. 

 

После съзвездия нося в очите, 
през деня да ги пусна по вятъра, 
да те намерят, където си ти.
Помниш ли, бях в ръцете ти някога?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...