12 дек. 2020 г., 09:06

Помниш ли

632 0 0

Помниш ли
 

Посрещай зората с мисъл за мен,
там съм писала много копнежи - 
от розов блясък сбиран нощес - 
кацат ми думи по устните нежно. 

 

Заспивай по залези с мисъл за мен - 
там наричам всяка звезда
ниско да слезе. Да те приспива
в завивките на обичта.

 

Там всичко е истинско, дори и за миг.
Ще ме обичаш в нощния сън, 
да съм постеля от звездния пик.
Като тях - по - светла, да съм. 

 

После съзвездия нося в очите, 
през деня да ги пусна по вятъра, 
да те намерят, където си ти.
Помниш ли, бях в ръцете ти някога?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...