2 mar 2022, 12:23  

Помня още – беше май

840 1 7

Помня още – беше май.
Славей влюбен, упоен.
Обич – сладост до безкрай.

 

Свит ветрецът на кравай,
тялото ми – в сладък плен...
Помня още – беше май.

 

Миг покой ни време дай!
И за него, и за мен.
Обич – сладост до безкрай.

 

Скоро ще да дойде знай,
с тихи стъпки ясен ден.
Помня още – беше май.

 

Малко късче земен рай,
свят притихнал и смутен...
Обич – сладост до безкрай.

 

По треви роса сияй,
ти заспиваш уморен.
Помня още - беше май.
Обич - сладост до безкрай.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Пепи!
  • Разкош!
  • Не съм го пропуснала случайно, Асенчо, грешка е. И я поправям веднага. Благодаря за помощта! Благодаря и на теб, Марийче!
  • Не мога да не приветствам твоя стремеж към тематично и структурно разнообразие, което винаги ме впечатлява, Наде! Браво!👏
  • Поздравления за виланела! Последната строфа теоретично е четиристишие и в случая с твоята творба трябва да е:

    По треви роса сияй,
    ти заспиваш уморен.
    Помня още - беше май.
    Обич - сладост до безкрай.

    Може и да си го пропуснала без да искаш. Нормално е да се пропусне при тези два рефрена. Но може и така да ти харесва. Ти си знаеш. Благодаря ти!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...