6 oct 2011, 14:34

Помогни ми да летя

957 0 0

Колко време ще ме караш силно да горя?
Нима не съм заслужила целувка една!?
Знаеш ли, че съм грешница - ужасна и зла?
Но знаеш ли – обичам те! Това е съдба.

Колко дълго ще те чакам – на прага, сама...?
Часовникът тиктака бавно, а вътре в мен боли ужасно...
това е самота!...

Преди много години от небето паднах -

но там остана нещо, което забравих...

Кога ли ще ми позволиш да те докосна?
Кога ли ще видиш, че макар и да не съм прекрасна,
без теб пламъкът в мен бавно и безметежно гасне!

Знаеш ли, че с часове се взирам в небесата?
Защото знам, че там някъде ми е душата.
Това е нещото, което аз изгубих преди време.
Позволих на нещо зло душата ми да вземе!
Колко исках да летя отново, за да мога да я хвана...
да спра за миг да се чувствам разпиляна!
Но без теб не мога, знаеш го, нали?
Тъй безсилна съм без твоя поглед, 
без твоите прекрасни тюркоазени очи!
Ела при мен, позволи ми да ти хвана ръката -
много, много ти се моля – прогони от мене самотата!

Аз съм безсилна да го сторя сама! 
Дай ми полет, мили, дай ми душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...