Поне
Родила съм се птица – да летя,
но не знаех ..................(досега)
затуй започнала съм да пълзя
за летенето нехаех...(докога?!)
На пръсти стъпвала съм първом -
после - с цели ходила......
Дали не съм вървяла гърбом -
не питах (мама) за това.
Защо ме среща първо радост,
а сетне - пустош след палеж..
Завой (с невероятен градус)
ще ширне ли Небета за летеж?
Късно ли е да си феникс-птица
ей тъй (поне) наКрая да летиш..
и първи път във нечия зеница -
с криле над пепел да се извисиш?
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados