10 sept 2015, 20:54

Поне

  Poesía » Otra
672 0 8

Поне

 

Родила съм се птица – да летя,

но не знаех ..................(досега)

затуй започнала съм да пълзя

за летенето нехаех...(докога?!)

 

На пръсти стъпвала съм първом -

после - с цели ходила......

Дали не съм вървяла гърбом -

не питах (мама) за това.

 

Защо ме среща първо радост,

а сетне - пустош след палеж..

Завой (с невероятен градус)

ще ширне ли Небета за летеж?

 

Късно ли е да си феникс-птица

ей тъй (поне) наКрая да летиш..

и първи път във нечия зеница -

с криле над пепел да се извисиш?

 

Ренета Първанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миночка, Лейди, Таня Мезева, Велине, Белла, Роси Танчева, Дани Симова, сърдечни поздрави и за вас!
  • Прекрaсно е Рени!Ти нaистинa си птицa феникс!
  • Ще, ще... Ще ширне Небета за летеж...
    Хареса ми.
  • Страхотен стих, Рени! Аз почувствах свобода и волност, както в първият ред, така и във финала. Никога не е късно за нищо, Рени! Както и да бъдеш Феникс! Човек е такъв, какъвто се усеща, че е! И другите хора ще видят точно това в него! Поздрави!
  • Късно ли е да си феникс-птица
    ей тъй (поне) наКрая да летиш..

    Никога не е късно, особено когато ти е природа!
    Поздрав за стиха!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...