Без да чакаш, без да се надяваш,
без да търсиш, без да сътвориш,
като в сън живота прекосяваш
булевард след кръстопът...и спиш.
Разсъни се, започни да даваш,
понеси изправен своя кръст.
Премълчаваш, губиш, а прощаваш,
стълбове броиш сред рохка пръст.
Но преди на прах да те е стрила,
като пръст в живота си бъди,
сокове и жива, дива сила
на света объркан подари.