Понеже и защото, и макар, че

Понеже и защото, и макар, че

метлата ми е вярното другарче,

любим си имам - Стефанаки змея,

на майната си Райна аз живеея,

и без градинка, без оградка даже

домът ми е и всеки ще ви каже,

намерят ли го - вдън горите бяга.

Коя съм аз? Красавицата - Яга.

Завистник някой (само да продума)

ще го заровя под три метра шума.

Или ще го превърна просто в жаба,

прошепне ли онази дума... Баба.

Или в котакът що от нерви дращи

на свой'та баба футболните гащи...

Отплеснах се, пардон... И не желая,

отново да съм лошата накрая.

Сега ще тръгвам, време не остана,

донесе бяла сова днес покана.

От Стефанаки (не, бе, аз не пия)

но пише нещо: вино и ракия.

Уж взех го змей (то други май и няма)

дивакът див... Забрави, че съм дама

и не на бал, на танци, или прием,

покани ме нощес... да се напием.

Засегна силно егото ми значи,

ще го превърна в сто огнегълтачи...

Додето тръгна, ха дано ми мине,

обичам си го... И за мен един е...