Понякога искам да съм птица,
която се рее безспир и смело в небето лети
далече от земния шир под парещи летни лъчи...
Понякога искам да съм река.
Да премина брезброй градове
и да проточа кръшна снага
до някое далечно и топло море...
Понякога искам да съм огън!
Да топля с пламъци жарки пътника уморен,
да слушам истории чудни и приказки сладки,
да озарявам мрака студен
Понякога искам да съм музика...
Чувствена, богата.
Да дарявам трепет на душата млада.
Да увличам в танц телата
и да ги унасям в ритъм от наслада.
Да,понякога съм птица – смела и недостижима.
Не ще ме уловиш!
В мен душата млада и неуловима
Не можеш с приказки да озаптиш.
Понякога река съм – хладна и студена,
но пълна с тайни и живот.
Тогава по-добре пред мене
не показвай своята любов.
Почакай щом съм огън – пламенна и жарка,
когато цялата съм страст.
Тогава любовта ти сладка
не ще отхвърля аз.
Тогава музика ще стана
и химна на любов ще изплета.
И вечно твоя ще остана!
Ала не забравяй мойто име – Свобода....
© Мадмоазел Todos los derechos reservados