Понякога искам да съм птица,

която се рее безспир и смело в небето лети

далече от земния шир под парещи летни лъчи...

Понякога искам да съм река.

Да премина брезброй градове

и да проточа кръшна снага 

до някое далечно и топло море...

Понякога искам да съм огън!

Да топля с пламъци жарки пътника уморен,

да слушам истории чудни и приказки сладки,

да озарявам мрака студен

Понякога искам да съм музика...

Чувствена, богата.

Да дарявам трепет на душата млада.

Да увличам в танц телата 

и да ги унасям в ритъм от наслада.

Да,понякога съм птица – смела и недостижима.

Не ще ме уловиш!

В мен душата млада и неуловима

Не можеш с приказки да озаптиш.

Понякога река съм – хладна и студена,

но пълна с тайни и живот.

Тогава по-добре пред мене

не показвай своята любов.

Почакай щом съм огън – пламенна и жарка,

когато цялата съм страст.

Тогава любовта ти сладка

не ще отхвърля аз.

Тогава музика ще стана

и химна на любов ще изплета.

И вечно твоя ще остана!

Ала не забравяй мойто име – Свобода....