Понякога усещам във съня
Как идваш,
Целуваш ме,
И после си отивааш...
Понякога само
Ме докосваш с ръка...
А понякога усещам как отдалеко
Само притихнало и смирено
Ми въздишаш...
Напразен сън ли е,
Илюзия или мечта...
Дали е дежа-вю
От наближаващо
Незнайно утре...
Измислено ли е усещането ми
За твоята умора
За мирис на сълза
За теб...
Проекция на болен ум ли е
Твоето присъствие
И дишане...
И плен...
Започнах да се чудя -
Коя си, има ли те...
Започнах да те търся
Да разпитвам...
Коя
Понякога така
Докосва ме с нежна длан
И ми шепти
Неразбираемо...
Нещо като стих...
Прерових всички бивши -
Всичките отричат
И гледат тъпо,
Непроницаемо
И тази нощ в съня
Усетих отново как
Дойде до мен потайно
Усещане прекрасно
За нежен шепот,
Женски аромат,
Диханието
И твойта ръка
Както обичайно
Пак...
Обърнах се -
Отново няма никой...
Къде си?
Коя си?
Какво ми казваш? -
Започнах вече да крещя...
А после въртях се...
И така
Останах
Във самотен сън
С неразбираема тъга
И в непрогледен мрак
В прегръдката
На тъй познатата
Солена самота...
© М В Todos los derechos reservados