Понякога усещам във съня

Как идваш,

  Целуваш ме,

    И после си отивааш...

Понякога само

  Ме докосваш с ръка...

А понякога усещам как отдалеко

  Само притихнало и смирено

    Ми въздишаш...

Напразен сън ли е,

  Илюзия или мечта...

Дали е дежа-вю

  От наближаващо

    Незнайно утре...

Измислено ли е усещането ми

  За твоята умора

    За мирис на сълза

      За теб...

Проекция на болен ум ли е

  Твоето присъствие

    И дишане...

      И плен...

Започнах да се чудя -  

  Коя си, има ли те...

Започнах да те търся

  Да разпитвам...

Коя

  Понякога така

    Докосва ме с нежна длан

      И ми шепти 

        Неразбираемо...

      Нещо като стих...

Прерових всички бивши -

  Всичките отричат

    И гледат тъпо,

      Непроницаемо

И тази нощ в съня

  Усетих отново как

    Дойде до мен потайно

Усещане прекрасно 

  За нежен шепот,

    Женски аромат,

      Диханието

        И твойта ръка

          Както обичайно

            Пак...

Обърнах се - 

  Отново няма никой...

    Къде си?

      Коя си? 

        Какво ми казваш? -

          Започнах вече да крещя...

А после въртях се... 

  И така

    Останах

      Във самотен сън

        С неразбираема тъга

          И в непрогледен мрак

            В прегръдката

          На тъй познатата

        Солена самота...

_{09-10.12.2019}