Mariq_Vergova (Мария Вергова) Mariq_Vergova (Мария Вергова)
30 109
19 nov 2008, 12:49  

Понякога и такава любов стига

1.3K 0 11

Аз не искам да те имам само за мен.

 

Аз не искам да те имам завинаги.

 

Мен ми стига само да знам,

 

че си някъде там и ме обичаш.

 

Аз не искам твоя  ден да деля,

 

да съм част от твоята постеля.

 

Знам - понякога ти и със други

 

ще я разделяш.

 

Аз искам само стъпка по стъпка,

 

все повече да ме заобикваш.

 

Аз искам само сърцето ти.

 

Понякога и такава любов стига.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    Стига или не стига, вечен въпрос! Стихът ме докосна. Познато ми е, но копнежа съсипва. Благодаря Ви!
  • vanila_n (Виолета)
    vanila_n (Виолета)
    стига... но до време, след това не е достатъчна...
    Хубав стих!
  • Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Весела, права си, когато имаш сърцето на един мъж, значи го имаш целия! Точно това исках да кажа и аз със стиха. Поздрави!
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    "Аз искам само стъпка по стъпка,
    все повече да ме заобикваш.
    Аз искам само сърцето ти."

    Че то това е ВСИЧКО! Поздрав!

  • Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Зем.,не стига, но любовта има много лица, понякога е и такава.
    Лили, Ласка, Маги, Василе, благодаря ви много за хубавите думи, радвам се, че ви е харесало!
    Севи, Mариане, благодаря!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0