Mariq_Vergova (Мария Вергова) Mariq_Vergova (Мария Вергова)
30 109
19 nov 2008, 12:49  

Понякога и такава любов стига

1.3K 0 11

Аз не искам да те имам само за мен.

 

Аз не искам да те имам завинаги.

 

Мен ми стига само да знам,

 

че си някъде там и ме обичаш.

 

Аз не искам твоя  ден да деля,

 

да съм част от твоята постеля.

 

Знам - понякога ти и със други

 

ще я разделяш.

 

Аз искам само стъпка по стъпка,

 

все повече да ме заобикваш.

 

Аз искам само сърцето ти.

 

Понякога и такава любов стига.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    Стига или не стига, вечен въпрос! Стихът ме докосна. Познато ми е, но копнежа съсипва. Благодаря Ви!
  • vanila_n (Виолета)
    vanila_n (Виолета)
    стига... но до време, след това не е достатъчна...
    Хубав стих!
  • Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Весела, права си, когато имаш сърцето на един мъж, значи го имаш целия! Точно това исках да кажа и аз със стиха. Поздрави!
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    "Аз искам само стъпка по стъпка,
    все повече да ме заобикваш.
    Аз искам само сърцето ти."

    Че то това е ВСИЧКО! Поздрав!

  • Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Зем.,не стига, но любовта има много лица, понякога е и такава.
    Лили, Ласка, Маги, Василе, благодаря ви много за хубавите думи, радвам се, че ви е харесало!
    Севи, Mариане, благодаря!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0