Mariq_Vergova (Мария Вергова) Mariq_Vergova (Мария Вергова)
30 109
19.11.2008 г., 12:49  

Понякога и такава любов стига

1.3K 0 11

Аз не искам да те имам само за мен.

 

Аз не искам да те имам завинаги.

 

Мен ми стига само да знам,

 

че си някъде там и ме обичаш.

 

Аз не искам твоя  ден да деля,

 

да съм част от твоята постеля.

 

Знам - понякога ти и със други

 

ще я разделяш.

 

Аз искам само стъпка по стъпка,

 

все повече да ме заобикваш.

 

Аз искам само сърцето ти.

 

Понякога и такава любов стига.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Вергова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    Стига или не стига, вечен въпрос! Стихът ме докосна. Познато ми е, но копнежа съсипва. Благодаря Ви!
  • vanila_n (Виолета)
    vanila_n (Виолета)
    стига... но до време, след това не е достатъчна...
    Хубав стих!
  • Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Весела, права си, когато имаш сърцето на един мъж, значи го имаш целия! Точно това исках да кажа и аз със стиха. Поздрави!
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    "Аз искам само стъпка по стъпка,
    все повече да ме заобикваш.
    Аз искам само сърцето ти."

    Че то това е ВСИЧКО! Поздрав!

  • Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Mariq_Vergova (Мария Вергова)
    Зем.,не стига, но любовта има много лица, понякога е и такава.
    Лили, Ласка, Маги, Василе, благодаря ви много за хубавите думи, радвам се, че ви е харесало!
    Севи, Mариане, благодаря!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0