Понякога искам пред очите ми да има тъмна завеса,
през която да мога да виждам,
но погледат чужд да не стига до моите очи.
В тези мои очи
се крие тайна голяма,
превръщаща думите ми
в нова човешка душа.
Какво ли ще стане,
ако тази тайна
се превърне е пепел
и погледът мой стане безчувствен.
Затова мечтая пред мен
да има тъмна безкрайна завеса,
през която да мога да виждам,
но за другите да бъде преграда.
© Емил Костов Todos los derechos reservados