Порцелановата маска

-О, мой случаен телефон набран,
ще бъда с маска от китайски порцелан,
и в миг безкрайно съкровен,
ще я сваля, ела при мен.

Плътта ми щедра е като земя,
засей във нея свойте семена,
а в какво ще разцъфтиш,
посей се първо: после виж!

Ела при мен, и ме познай,
преди да видиш, обладай!
По-истинска ще съм така,
отколкото открила си лика.

Оазис съм, но пустошта,
познава жадният за красота,
сред мойте дюни ме открий,
след туй и от лика ми пий....

Опитай любовта,
а след това, търси и красота,
преди да видиш моите черти,
под тях какво е усети.

Докосни го първо със усти,
очите възбуди,
възбуди със болка и със глад,
да видиш трябва да си първо сляп.

Ела при мен, хазартна съм игра!
Случайно телефона ти избрах!
Не зная кой си и коя съм аз не знаеш, ти!
Преди да опознаеш, докосни!

Ще дойдеш, ли? Възбуден съм вулкан
покрит с китайски порцелан.
Ще дойдеш ли, очаквам те....О, да....
Тръпнат моите зърна.

Под маската очаквай сатана,
проказа, роза, тръни и луна,
провидение съдбовно, страшен съд,
провинение любовно и грехът....

Пътека в тайнственият лес!
Символ свят и черен бес!
Копненията в нощна самота!
Църковно невъзможната врата!

Ела при мен и разбери!
Бързай, че фитила си гори!
Восъкът топи се, а хлада,
ще ти спомня как възбудено шептя....

Чакам те в квартира: шест, шест, шест....
Без да чукаш, просто влез....
Със маска от китайски порцелан,
аз съм твоят сбъднат блян....

Чакам те до утринта....
Телефон на друг ще набера....
Побързай, че фитила си гори,
свещта топи се, губиш ти!

Без да чакаш, просто влез,
във квартира: шест, шест, шест....

2.

-Ела при мен,
ще бъда с маска,
и в миг безкрайно съкровен
ще я сваля.
Преди лика с лика си, с ласка
ще те наградя.
Ела при мен, ела при мен!

Ако можех шепота да скрия,
с уханието да те призова,
или със някаква магия,
до себе си да доведа,
теб който не познавам и желая,
бих сторила това.
Религиозно разделени ние,
със вяра да докоснеме тела!

3.

Отворих прелестни врати,
зад тях с разголени гърди,
ме чакаше прекрасна, тя,
разбрах, че туй е любовта.

Любех я, да видя пожелах!
Маската свалих и онемях....
Под нея се откри печат:
"Оставаш непознат, оставаш непознат!"