6 ago 2008, 12:30

Поредната "боза"

982 0 7

И как ми се иска отново да се влюбя...

Отново да не мисля за нищо друго ,освен за него...

Отново да мечтая как ще бъдем заедно до края да дните си...

Отново да потрепвам при всяка среща с него или всяко негово позвъняване...

Искам да летя из облаците...

Искам да нося розови очила...

Искам да обичам...

Много ли е...?

Защо все те се влюбват в мен, а аз в тях не мога...

Защо ми беше да си подарявам сърцето...

Сега го няма...

Празно и студено е...

Отчаян вик...

Безнадеждни дни...

Само сълзите май са горещи... или бяха...

Как боли да искаш да нещо, а да знаеш, че никога няма да го  имаш...

Надеждата вече умря…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хах! Не, не е от него. А и вече съм казала защо го кръстих така.
  • от Дойчинов ли се вдъхнови за заглавието? (6)
  • може да ти омръзнало да ги четеш, но любовта е чувство, за което трябва да се пише и мисля, че и ти самата го разбираш ( и усещаш) затова недей да убиваш надеждата в теб - любовта може би е след следващия завой на пътя и чака просто ти да отвориш очите и сърцето си и да я допуснеш до себе си така е горе главата!
  • Хм, не знам колко трудно умира надеждата, но аз вече не вярвам в любовта.. А относно заглавието..просто ми е омръзнало да чета произведения за любов (въпреки че и аз пиша за това) и предполагам, че и на другите може би им е омръзнало..и затова го кръстих така..
  • Надеждата трудно умира,даже и да искаш да я убиеш.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...