6 ago 2008, 12:30

Поредната "боза"

980 0 7

И как ми се иска отново да се влюбя...

Отново да не мисля за нищо друго ,освен за него...

Отново да мечтая как ще бъдем заедно до края да дните си...

Отново да потрепвам при всяка среща с него или всяко негово позвъняване...

Искам да летя из облаците...

Искам да нося розови очила...

Искам да обичам...

Много ли е...?

Защо все те се влюбват в мен, а аз в тях не мога...

Защо ми беше да си подарявам сърцето...

Сега го няма...

Празно и студено е...

Отчаян вик...

Безнадеждни дни...

Само сълзите май са горещи... или бяха...

Как боли да искаш да нещо, а да знаеш, че никога няма да го  имаш...

Надеждата вече умря…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хах! Не, не е от него. А и вече съм казала защо го кръстих така.
  • от Дойчинов ли се вдъхнови за заглавието? (6)
  • може да ти омръзнало да ги четеш, но любовта е чувство, за което трябва да се пише и мисля, че и ти самата го разбираш ( и усещаш) затова недей да убиваш надеждата в теб - любовта може би е след следващия завой на пътя и чака просто ти да отвориш очите и сърцето си и да я допуснеш до себе си така е горе главата!
  • Хм, не знам колко трудно умира надеждата, но аз вече не вярвам в любовта.. А относно заглавието..просто ми е омръзнало да чета произведения за любов (въпреки че и аз пиша за това) и предполагам, че и на другите може би им е омръзнало..и затова го кръстих така..
  • Надеждата трудно умира,даже и да искаш да я убиеш.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...