И как ми се иска отново да се влюбя...
Отново да не мисля за нищо друго ,освен за него...
Отново да мечтая как ще бъдем заедно до края да дните си...
Отново да потрепвам при всяка среща с него или всяко негово позвъняване...
Искам да летя из облаците...
Искам да нося розови очила...
Искам да обичам...
Много ли е...?
Защо все те се влюбват в мен, а аз в тях не мога...
Защо ми беше да си подарявам сърцето...
Сега го няма...
Празно и студено е...
Отчаян вик...
Безнадеждни дни...
Само сълзите май са горещи... или бяха...
Как боли да искаш да нещо, а да знаеш, че никога няма да го имаш...
Надеждата вече умря…