6.08.2008 г., 12:30

Поредната "боза"

983 0 7

И как ми се иска отново да се влюбя...

Отново да не мисля за нищо друго ,освен за него...

Отново да мечтая как ще бъдем заедно до края да дните си...

Отново да потрепвам при всяка среща с него или всяко негово позвъняване...

Искам да летя из облаците...

Искам да нося розови очила...

Искам да обичам...

Много ли е...?

Защо все те се влюбват в мен, а аз в тях не мога...

Защо ми беше да си подарявам сърцето...

Сега го няма...

Празно и студено е...

Отчаян вик...

Безнадеждни дни...

Само сълзите май са горещи... или бяха...

Как боли да искаш да нещо, а да знаеш, че никога няма да го  имаш...

Надеждата вече умря…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хах! Не, не е от него. А и вече съм казала защо го кръстих така.
  • от Дойчинов ли се вдъхнови за заглавието? (6)
  • може да ти омръзнало да ги четеш, но любовта е чувство, за което трябва да се пише и мисля, че и ти самата го разбираш ( и усещаш) затова недей да убиваш надеждата в теб - любовта може би е след следващия завой на пътя и чака просто ти да отвориш очите и сърцето си и да я допуснеш до себе си така е горе главата!
  • Хм, не знам колко трудно умира надеждата, но аз вече не вярвам в любовта.. А относно заглавието..просто ми е омръзнало да чета произведения за любов (въпреки че и аз пиша за това) и предполагам, че и на другите може би им е омръзнало..и затова го кръстих така..
  • Надеждата трудно умира,даже и да искаш да я убиеш.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...