14 sept 2007, 20:03

Поредната единствена

  Poesía
1.3K 0 3
И отново си с него. Е, и?
С това може да се похвалят
доста заблудени душици като теб.
Казвам го от опит!
И аз бях хлътнала жестоко, 
и на мен ми се кълнеше във вечна любов.
Но разбрах едно, не трябва да му вярвам.
Той не е роден за да обича!
Той не е момче сериозно,
а просто онзи заклет женкар,
който презира любовта
и вярва само в изкушенията на плътта.
Затуй оставих го, това стори и ти.
Обича те? Това е само за нощта,
докато омръзнеш му като другите
и после отново към поредната единствена.
Мрази го, както правя аз, дори само на думи.
Повярвай, това ще те спаси.
По този начин ще запазиш своето сърце.
Побързай, да не стане късно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелчето Първановска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...