Къде? Къде да търся тез очи омайни?
Накъде да тръгна? Има пътища безкрайни.
Къде? Къде да търся тез ръце,
къде да търся като никой не ме зове.

И пак зловеща тъмнина ме е обвила,
чувствам я денем и нощем...
Тя в мен се е внедрила!
С теб избяга светлината,
с теб се скри и красотата.
Защо никой не може да противоречи
на съдбата?!

Отново в спомени живея,
чакайки мига,
когато искрено ще се засмея...
Дотогава стиснала зъби ще си трая,
защото знам, че това не е края.
Скоро лицето ти ще зърна
и никога назад няма да се обърна.

Отново пиша за теб стих
и усещам света студен и тих.
Уморена от безкрайното време,
надигам бутилка
и свалям това бреме...
А ти тихо мисли за мен,
защото идва поредният дълъг ден!