13 jun 2013, 21:35

Поредният размисъл, който не доведе до нищо

  Poesía
588 0 2

Във времена, в които всичко е възможно,

когато  мислите ни могат да са живи,

поражда се във мен усещане тревожно -

дали сме хора или кукли на конци лъжливи.

 

Дали душите наши още са човешки,

с очите през сърцето ли надничаме?

Когато правим своите поредни грешки,

от омраза е,  или защото някого обичаме?

 

Във времена на мощна революция,

когато е достъпно вече всичко,

дали  край нас моралното закуца

или аз мисля твърде романтично?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...