13 jun 2013, 21:35

Поредният размисъл, който не доведе до нищо

  Poesía
587 0 2

Във времена, в които всичко е възможно,

когато  мислите ни могат да са живи,

поражда се във мен усещане тревожно -

дали сме хора или кукли на конци лъжливи.

 

Дали душите наши още са човешки,

с очите през сърцето ли надничаме?

Когато правим своите поредни грешки,

от омраза е,  или защото някого обичаме?

 

Във времена на мощна революция,

когато е достъпно вече всичко,

дали  край нас моралното закуца

или аз мисля твърде романтично?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...