13.06.2013 г., 21:35

Поредният размисъл, който не доведе до нищо

586 0 2

Във времена, в които всичко е възможно,

когато  мислите ни могат да са живи,

поражда се във мен усещане тревожно -

дали сме хора или кукли на конци лъжливи.

 

Дали душите наши още са човешки,

с очите през сърцето ли надничаме?

Когато правим своите поредни грешки,

от омраза е,  или защото някого обичаме?

 

Във времена на мощна революция,

когато е достъпно вече всичко,

дали  край нас моралното закуца

или аз мисля твърде романтично?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...