27 feb 2013, 13:35

Поредното грозно петно на паважа

  Poesía
418 0 1

На мъката грозните крака
мога да строша.
От крилете ù грациозни
как да я лиша?
На неизвървения път
ще я овъргалям в калта,
на безнадеждния поглед
ще я изгоря в пепелта.
С усмивка зъбата
ще я задуша,
ще я стисна за врата,
ще ù изпея песента.

С целувка пияна
ще я размажа,
поредното грозно петно
на паважа.
Ще я изхвърля разделно
като отпадък.
И ще разцъфна в миг
безпаметно сладък.

Мръсните спомени
ще сдъвча със зъби.
Ще ги натъпча
в безплодни утроби.
Неродени ще ги заключа
в гробове сиротни. 
С ужасни прокоби.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...