На мъката грозните крака
мога да строша.
От крилете ù грациозни
как да я лиша?
На неизвървения път
ще я овъргалям в калта,
на безнадеждния поглед
ще я изгоря в пепелта.
С усмивка зъбата
ще я задуша,
ще я стисна за врата,
ще ù изпея песента.
С целувка пияна
ще я размажа,
поредното грозно петно
на паважа.
Ще я изхвърля разделно
като отпадък.
И ще разцъфна в миг
безпаметно сладък.
Мръсните спомени
ще сдъвча със зъби.
Ще ги натъпча
в безплодни утроби.
Неродени ще ги заключа
в гробове сиротни.
С ужасни прокоби.
© Генка Все права защищены