26 may 2009, 8:10

Порочен кръг

  Poesía
831 0 0

Цветята умират бавно.

Тежко им е, че няма кой

за тях да се грижи.

А порокът тежък отнел го е.

Спринцовки, прахове, хапчета

гонят се по пода.

А притежателят им

някъде се скита под небосвода

прашен, мръсен, с болни очи, зависим.

А всички преди го предупреждаваха:

Не започвай, пази се, далеч стой.“

Но той не ги бе послушал

опита, или по-точно започна.

И няма спасение, няма лечение.

Болната, зависима душа го кара

да краде, да лъже, за да изкара.

Няма спасение, няма измъкване,

а порочният кръг ще го праща

все по-надолу и по-надолу.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георгина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...