26.05.2009 г., 8:10

Порочен кръг

832 0 0

Цветята умират бавно.

Тежко им е, че няма кой

за тях да се грижи.

А порокът тежък отнел го е.

Спринцовки, прахове, хапчета

гонят се по пода.

А притежателят им

някъде се скита под небосвода

прашен, мръсен, с болни очи, зависим.

А всички преди го предупреждаваха:

Не започвай, пази се, далеч стой.“

Но той не ги бе послушал

опита, или по-точно започна.

И няма спасение, няма лечение.

Болната, зависима душа го кара

да краде, да лъже, за да изкара.

Няма спасение, няма измъкване,

а порочният кръг ще го праща

все по-надолу и по-надолу.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георгина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...