Посещение

15 ago 2013, 23:50

Poesía

426 0 0

Ще се протегне нежно дланта

на тихата песен предсмъртна.

С разкривена усмивка да гали света,

усмивайки съдбата, човешка, невръстна.

Ще се надвеси с пръсти присвити

над много слънца и невинни души...

С вопли - смразяващи, нечувани, скрити

като птица граблива ще избожда очи.

С присмех злокобен ще бди и закриля

единствено своята рожба - Нощта.

Защото тогава тя я окриля,

защото е нейната кръв и душа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.