Посещение
711
0
0
Ще се протегне нежно дланта
на тихата песен предсмъртна.
С разкривена усмивка да гали света,
усмивайки съдбата, човешка, невръстна.
Ще се надвеси с пръсти присвити
над много слънца и невинни души...
С вопли - смразяващи, нечувани, скрити
като птица граблива ще избожда очи.
С присмех злокобен ще бди и закриля
единствено своята рожба - Нощта.
Защото тогава тя я окриля,
защото е нейната кръв и душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жу не регрете риен Всички права запазени
