ПОСИПАХ МИНАЛОТО...
Казват - раните
се лекуват със сол.
Посипах миналото.
Изгоряха страниците
пожълтели в сърцето ми.
Силно горяха.
Като факли .
Душата ми се превиваше
в огъня - като снага
на бяла самодива,
като вещица грешна
танцуваща по
пълнолуние нощем...
Запалиха се ръцете ми,
прегръщали
толкова много спомени.
Горяха... докато
белите ангели
не спасиха надеждата,
че нещо ново
има напред, което
ухае на пролет... ухае
на чиста роса
миросала изгрева
на новото ми обричане.
Вече нямам минало...
Тръгваме по нова пътека
с теб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веска Алексиева Todos los derechos reservados
